Искам да подхвана една тема, която в момента е много актуална.
Ще се опитам чрез догатки да обясня положението в което са се натикали или  се е натикал, или са го натикали, или са ги натикали, но важното е това, че той/те нямат избор щом един път са стиснали ръката и са подписали.
Конфликтът между държавата и народа в действителност не представлява
нещо повече от евтин спектакъл за поръчителят - не от тази или онази власт.
От 20-на години националните граници само на някой държави все още означават преграда пред желанията на болни мозъци за власт и пари, за съжаление такава е реалността, но когато те изберат измежду подбрани подобни и угодни някому, те налагат условията и показват, заповядват да изпълниш в даден момент, той няма думата и много добре го знае, може само да отклонява вниманието.
На много от вас това ще им се стори смешно, но това е самата истина.
Прилича на нарицателното, както хората казват - направил е сделка с дявола (може и той да е).
Повечето действия и неща, за които нашите управляващи се изказват и обявяват са им наредени.
Неприятното е това, че много хора вярват в добротата им, те може от сърце да не искат да го направят, но тогава веднага им се припомня първоначалния договор/договорката.
Затова не мога да им простя алчността и мерзавството към народа.

Горко на нас и на нашите деца, защото след като си свършат работата и след като си приберат или унищожат човека/ците от Гуантанамо, ще предизвикат революция, за да прикрият следите си, както винаги досега е ставало по света.
И най-накрая стигнах до същността на болката ми. 
Става въпрос за това: